Прегледът на изсветляващия въздушен театър - богата семейна драма с ехо от Чехов

Преди да го отстрани Lockdown през 2020 година, превъзходната версия на Conor McPherson на чичо Ваня събираше юмручни възхитителни мнения. Сега Макферсън се завръща със личния си отговор на огромната игра на Чехов: богата, занимателна, торбичка фамилен сага, сложена в селска селска къща през 80 -те години на предишния век Ирландия. И, уместно, една от преобладаващите тематики на новото парче е незавършеният бизнес.

Гледайки го, не е належащо да познавате Ваня, само че в случай че го извършите, е малко като да се срещнете с отдалечен братовчед. В двадесет и нещо Били и по-големият й брат Стивън виждаме ехтене от мениджъра на парцелите на Чехов Ваня и неговата племенница Соня. Но зашеметяващата несподелена любовна история тук отива в Лидия, тяхната прелестна, намалена снаха (изиграна с мъчителна трогателност от Хана Мориш), която е изместена в привързаността на брат си Дермот от по-млада жена.

копнежът и разочарованието висят тежко на множеството герои и, както при драмата на Чехов, идването на по -нататъшни членове на фамилията дърпа живота на другите във фокус. Така в разходка Дермот, разтърсвайки всички с рецесията си в междинния живот, и чичо Пиер (Сеан Макгинли), някогашен духовник, който има своя лична стратегия за оживление.  

Тук също има следи от Брайън Фриел и други огромни ирландски драматисти, а заглавието на пиесата идва от стихотворението на Йейтс. Но стилът е доста личен на Макферсън: Земният натурализъм, разтресен с фолклор и вяра. Тази селска къща се усеща като извънредно пространство - единствено няколко основни мебели в дизайна на Rae Smith - и доста от героите усещат, или посещават нещо по -голямо, с цел да обяснят нещастното им положение.

Както и с ранния триумф на Макферсън, обаяние от мистериозното разкрива дълбоки психически рани. Лидия приканва шурей си да й донесе малко вода от сякаш вълшебен бунар, само че това, което виждаме, е мъката на жена, обезверена да завоюва любовта на брачна половинка си. Когато Пиер, който е кьорав, афишира желанията си за фермата и явно претърпява чудотворна промяна, усеща се, че човек, който вижда опция за нов лизинг на живота.

Драмата (също ръководена от Макферсън) прекарва огромна част от първите две актове, изобразяващи алтернативите, единствено с цел да уцели бързината в акт три и да се движи в Деяния четири. Това прави опакована драма и Макферсън не дърпа всички тематики дружно. Но най-добре е да се търкаляте с темпото, да се насладите на жалкия, проницателен разговор и да се насладите на осъществяванията, които са отлични.

В красиво претегления отбор Крис О’Доуд е супер като мощно самосъжаващ Дермот, противодействан от бриън Глийсън, който е тежко с дългогодишно отчаяние. Има пин-остри осъществяване от Derbhle Crotty като стопанка на Пиер, Елизабет. Най -хубавото е Роузи Шийхи, изключителна като Били, чиято искреност я прави по едно и също време уязвима и проницателна и кой е като Соня на Чехов, котвата на пиесата.

Това не е всичко гел. But what it catches so well is the difficulty of change, the restlessness of human nature and the deep, nagging desire to find meaning in life.

★★★★☆

To June 14,